Dec 9, 2008, 10:53 AM

Сенки пишат...

  Poetry
941 0 40
               Сенки пишат...

Душата ми е стара. Архаична.
Почти е с цвят лилав. И диша...
Докоснеш ли с любовни притчи,
по устните и сенки пишат!...

Преви я вятър... Укроти я!...
Платната и от кръпки се извиха.
С Психея спорим... А нататък?
Завих се... В твоя свитък!...

Люлеят ме слова... И пеят...
Следите на душите се пресичат.
Щампа върху щампа... Светят!...
Душите ни спектрално се обичат!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...