5.06.2010 г., 21:36 ч.
Сенокос
Сенокос
Съхне денят по кенарена риза.
Под цървулите още земята гори.
Хей там, зад баира, слънцето слиза.
Даже и смокът на сянка се скри.
Пъстри роса не гледжосана стомна.
Парче пастърма на канапче виси...
Фасулец в месал... Хлебецът - комка...
Под крушата зунка на люлка блести...
Съскат косите в първи светулки.
Нейде в откоса щурчета звънят.
Събират децата, диплят ги булките -
купа след купа до реката редят.
Там, до чакъла, съчки пропукват.
Само след миг и дим се изви.
Очите в молитва към Високото хукват.
Светият Илия да пази и бди.
Месечина залепва на децата очите.
Невестина плитка на рамо се сгушва.
На мъжките ризи слизат звездите.
Дъх на сено, на обич и пушек.
© Красимир Дяков Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Сега вече съм спокоен - и в ада ще имам познати! Благодаря ти! Зем.
-
Канибале, и там ерархия има - ангели, архангели, светии... Даже и Господ си има "Хранени люде"... Я, отсега запази едно чувалче мешов кюмюрец, че не съм от Сушево - поне да съм изпечен като хората, тъй де!
-
По повод на този стих една реплика най-ми е драга: "Чиста, професионална работа!" За мене има следните категории: Чирак, Калфа, Майстор ,Уста, Професионалист и Перфекционист. Щом по вашите думи съм изкачил предпоследното стъпало- доволен съм и благодаря! Зем.
-
Ти ни върна назад през вековете, момко! Благодаря!
-
едно от най-красивите ти стихотворения, Зем...
великолепно... -
Я! Христос возкресе, Чинтова - от февруари те няма...Добре дошла и мерси! Зем.
-
Прекрасно е!Здравей!
-
Знаете ли какво направихте днес? Направихте съпругата ми най-щастливия човек - разплакахте я с вашите думи. Благодаря ви приятели - от сърце! Зем.
А мене, мене ме накарахте пак да пиша и щото утре ме няма ви го поднасям сега:
Обичам те по селски!
Очи в очи вълнуващо и нежно
за теб чета си вечната молитва.
Черници зреят сладко белоснежни.
Салкъмите са сплели жълти плитки.
На всеки дъх е турена цената.
Живее се Сега и в Настояще.
Годините текат без адресати
и Вечното е някак си крещящо.
И всяка дума тук цена си има,
а грубостта е скрита и първична:
- Ех, мамка му, на снощното ми вино...
Обичам те! Безумно те обичам!
Виж, вишните са вече напращяли
и паячета сбират на попрелки!
Не ти хортувам щяло и не щяло:
- Обичам те! Обичам те по селски!
Благодаря ви!
Зем. -
Прекрасна картина - за жежкия летен ден, за тежкия селски труд!!!
Невероятно, въздействащо!!! -
Дъх на сено, на обич и пушек
Омая ме!
Чудесен е, Зем!
Благодаря! -
Много, много хубаво!!!
-
Уникално е, Зем, с мирис на сено и звън на щурчета! Радвам се че го прочетох!
-
Поздрав и от мен!!!
-
Канибале, има едно уникално членуване в родопския диалект, дето в цял свят го няма - за разстояние. Когато нещо е далеко от тебе , окончанието е СУ, когато е близко - НУ. Та сега ще ти обясня: Дорде носим нешата в сърцеСУ, не в сърцеНУ - прокопсия няма да има! Зем.
-
Роси, ласкаеш ме-живи класици няма!
Канибале, като ми омръзне света, знаеш ли какво правя - впрягам колата и отивам на Кръстатица. Там през сто метра чешва има-вода за умрелите трябва да тече. На всяка чешма има оставено пакетче сода , кибри и сол. На близката леска има вързана торбица с хлебец, пастърма и сиренце... По навик, първия път като отидох , тръгнах да си свалям чистачките... Дойде един старец, потупа ме по рамото и ми рече:
Немой ба! утре никой няма да ти хортува! Тука се не краде!!! Обиждаш ни... Е това е Вяра, канибале , е това е Ценност!!! Нея отървем ли, колкото и архаична да се струва на децата ни - спукана ни е работата!!! Само че човешка душа се насищала като изяде някоя друга душа...Ще усмирим ли бесовете в себе си, братле?!? -
Браво! Стихотворение, което всеки българин трябва да прочете и което трябва да се изучава в училище!
Поздравления за стойностната творба - ценна във всяко отношение! -
Канибале, знам, ама и това е Обич , братле, само че друг вид - отстрани погледната... От времето е, от ЕГН-то... Пейзажната лирика не ми е най-силната страна, но всеки има право да опита. А и едно съм разбрал - тези които не могат пряко да свършат една работа почват да дават акъл как, т.е. да преподават. Благодаря ти! Зем
-
Да, хубаво е!
-
От една неделя по роса ги изпращам и по тъмно ги чакам да се върнат... Сега е друго - всичко е с машини, ама се върнах в младежките си години и към това с което отраснах... Мило ми е! Може би много ми е мъчно че селото си ни отива, може би не мога да се адаптирам и да осъзная че и нашия занаят умира... Християнин съм... Трябва нормално да приемам че ще си ида, а не мога...България винаги е била Земеделска страна и е печелила! 1928г. при добив 127 кг. от декар пшеница сме били петата страна износителка в света - представяте ли си?!? Ще си ида със склопени очи ако сега някой ми се изфука с такова нещо!!! Как не го разбраха ... Нямам какво да река. Зем.
-
Чудесно е, Зем!
Прекрасна картина си нарисувал с думите си!
Поздравления! -
Много ми харесва силното българско звучене на стиха ти. И друг път съм забелязвала това.
-
Благодаря! Но ви моля , по български , речете с по три думи :Аз бях тук! , щото нямам опцията вече да гледам от кого са ми шестиците! Нищо де -мерси! Зем.
-
Невероятно стихотворение! Радвам се, че се отбих тук.
Поздрави!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
