Сенокос
Сенокос
Съхне денят по кенарена риза.
Под цървулите още земята гори.
Хей там, зад баира, слънцето слиза.
Даже и смокът на сянка се скри.
Пъстри роса не гледжосана стомна.
Парче пастърма на канапче виси...
Фасулец в месал... Хлебецът - комка...
Под крушата зунка на люлка блести...
Съскат косите в първи светулки.
Нейде в откоса щурчета звънят.
Събират децата, диплят ги булките -
купа след купа до реката редят.
Там, до чакъла, съчки пропукват.
Само след миг и дим се изви.
Очите в молитва към Високото хукват.
Светият Илия да пази и бди.
Месечина залепва на децата очите.
Невестина плитка на рамо се сгушва.
На мъжките ризи слизат звездите.
Дъх на сено, на обич и пушек.
© Красимир Дяков All rights reserved.
