СЕНОКОС
... и всеки ден и всяка нощ
да сричам мъдрите си книги,
забравил простия разкош
да спя под летните авлиги,
аз бях роден за сенокос,
косата си да лъскам с бруса,
замах – и хряссс! – с един откос
тревата да пищи – лехуса! –
с объхтаните си пети,
из троскота нагазил яко,
несвястна птица да свисти ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация