Сенокос

23.08.2024 г., 7:36 ч.

Поезия » Свободен стих

417 1 6

Вървях пеша
през полето,
проклетото.
Дето на дядо ми
взе душата,
че и сърцето.
Там, в полето,
духът му остана.
Излизаше той
още отзарана,
преди изгрева на слънцето.
Впрегнал в каручка ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Сенокос

Искате да прочетете повече?

Предложения