Сенокос
Вървях пеша
през полето,
проклетото.
Дето на дядо ми
взе душата,
че и сърцето.
Там, в полето,
духът му остана.
Излизаше той
още отзарана,
преди изгрева на слънцето.
Впрегнал в каручка
магаренцето.
И заметнал отзад
косата и вилата.
Ей го, прехвърля
могилата.
После..
Ще запее в ръцете
косата,
и кротко след нея
ще ляга тревата.
А кога го хване
маранята,
водица ще пие,
ще поседне на сянка.
Там, под върбата.
Ще извади бохчата,
сирене, хляб и домати.
Глухо ще прошепне:
- Боже, Благодаря ти!
На Марко ябълка ще
нареже, ще го погали,
и ще му каже:
- Да починем малко,
нали, Марко ?!
Че Райко нажеже.
След туй ще хване чукчето,
клепалото.
И пак ще запее косата,
натежалата.
За новата среща с тревата.
Ех, свидни детски години..
Замина си Стареца!
Отлетя при Родата.
И сигурно в Рая
пак пее косата.
Марко тегли каручката шарена.
А баба ги чака на прага
със шамия забрадена.
© Живко Делчев All rights reserved.
