След лятото ожарено,
след птичата врява,
останаха листа окапали
и жълта плява.
Вече нищо не е същото.
Бързо крие се деня.
А Слънцето, могъщото,
се предаде на нощта.
Иде дълга баба Зима.
Идат мраз и студове.
Но надежда все пак има,
щом задухат южни ветрове.
© Живко Делчев Всички права запазени