Серенада в ла минор
Аз идвам - пратеник на другата вселена,
и нося ти космически цветя,
любов и земно слънце споделено,
извезано върху чеиза на смъртта.
Докосвам те невидимо, беззвучно,
зад грохота на толкова врати,
през гърбици на бъдещето смутно -
отливка на любимите черти.
И милвам те със сетните си мисли
по склона чер на тази вечна нощ.
Върху прозорци мразът е разлистил
букети булчински от заледен разкош.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени
