Сестрице моя
Във мрачни дни, дори в самотни нощи,
щом потрябва ми приятелското рамо,
дето не веднъж в мълчание попило
моите сълзи, мойта мъка заличило...
Аз зная без въпроси ти ще тръгнеш,
през бури и виелици ще минеш,
себе си дори не ще пожалиш,
за да може пак до мен да бъдеш.
Ще ме прегърнеш силно, ще прошепнеш
"Знай, до теб съм!"... друго не ми трябва...
със обич моите сълзи ще избършеш
и пак във мене ти ще вдъхнеш вяра.
Сестрице моя, вярна, знай, до гроба
до теб аз също винаги ще бъда,
през ада ще премина, ако трябва...
и моя да е твоята присъда.
И знай, че никога не ще допусна
ръката ми ръката ти да пусне,
през бури и виелици ще мина,
животът нека заедно ни блъсне!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Периян Байрамова Всички права запазени
