30.04.2008 г., 22:21

Сетен дар

758 0 8
Исках да ти подаря куплет,
който да обикнеш, щом погледнеш.
Да пламва той със прелестен сюжет,
в глътката ти въздух да приседне.
Исках да използвам думи стилни,
прилагателни да заблестят навред.
И всичко да е толкоз силно,
че да ме помислиш за поет.
Исках. Но не стана чудо.
До днес не съм написал този стих.
Цели нощи аз прекарах буден,
но думите, прости, не ги открих.
И всеки път, щом чуя нещо мило -
записвам го в бележника си стар.
Обещавам ти - куплетът щом открия -
той ще стане моят сетен дар.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Шуманов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...