Сетен дъх
Сетен дъх
Живях напразно цяла вечност,
но ето сетният ми миг дойде
и на безсилно рамо пак глава положил,
жадувам аз "красивата кралица"
във своето подземно царство да ме заведе!
Живях напразно всички тези дни
и шепнех тихо ден след ден,
със думи тъжни и неумолими -
защо съм аз на този свят роден!
Любовни мъки и терзания безчет
изпитвах аз през всички тези дни,
но ето края идва миг по миг
и аз написвам последния си стих.
Не знам дали прочетена съм книга аз,
или е писано душата ми в изгнание да тлей,
но знам, надявам се и вярвам,
че някой ден за мене слънце ще изгрей!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виктор Минков Всички права запазени
