5.05.2007 г., 15:37

СЕВЕРНЯЧКА

915 0 3
                             СЕВЕРНЯЧКА

           Хей, Българийо, чудна и красива
          с българка прекрасна, работлива...
          С  чадата   твои   надарена,
          нямаш равна в цялата вселена !

          Славиш се с природата  красива,
          с песен народна, вечно звънлива.
          Възпяваш македонка интересна
          и  добружанка бяла и чудесна .
припев;
           Ах, запей сърце, за севернячката добра -
           неуморна, хей, от Дунавската равнина!
           В чернозема сее, със златни си ръце,
           хем е севернячка, ала с топло е сърце!

          Песен литва, топли ни душата,
          пеят чанове  в  планината...
          А  родопчанка песните отбира -
          и глас роден, в космос се намира .

          А край  Дунав, равно вред е полето
          ширнало се на длъж, сгрява сърцето!
          Хоро  дунавско, люшва и те грабва,
         вихри се с обич, всички ни радва.
припев;
          Ах, запей сърце, за севернячката добра -
          неуморна, хей, от Дунавската равнина!
          В чернозема сее, със златни си  ръце,
          хем е севернячка, ала с топло е сърце!

         Душа северняшка, с обич  чиста,
         с жар българска и напориста.
         В  Търновграда  с воля калена,
         векове наред от Бога  дарена.

        Хей, Българийо, чудна  и красива,
        с българка прекрасна, работлива...
        С  чедата   твои  надарена
        нямаш равна в цялата вселена!
припев;
       Ах, запей сърце, за севернячката добра -
       неуморна, хей, от Дунавската равнина!
       В чернозема сее, със златни си ръце,
       хем е севернячка, ала с топло е сърце!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Калчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...