СЕЗОНИ
Ухаеш на слънце, девойко.
Припламва пролетен сноп.
Бедрата - извити филизи.
Сърцето препуска в галоп.
На грозде ухаеш, любима.
Страните от сладост лепят.
Мъж ме направи, с онази
пърхава, канеща гръд.
Ухаеш на вино, съпруго.
Децата са вече мъже,
аз не съм те налюбил,
а есен преде ли, преде.
На зима ухаеш, старице,
превита от морния път.
Разлистени само зениците
с тамян и надежда кадят.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитрия Чакова Всички права запазени
