Jan 21, 2007, 3:56 PM

СЕЗОНИ 

  Poetry
766 0 14

 

Ухаеш на слънце, девойко.

Припламва пролетен сноп.

Бедрата - извити филизи.

Сърцето препуска в галоп.

 

На грозде ухаеш, любима.

Страните от сладост лепят.

Мъж ме направи, с онази

пърхава,  канеща гръд.

 

Ухаеш на вино, съпруго.

Децата са вече мъже,

аз не съм те налюбил,

а  есен преде ли, преде.

 

На зима ухаеш, старице,

превита от морния път.

Разлистени само зениците

с тамян и надежда кадят.

© Димитрия Чакова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??