16.04.2009 г., 14:49

Сезони

933 0 4

Многократно се променят дните,
за да потънат в дълбока забрава,
сезон след сезон отлитат годините
и само бледа сянка от спомен остава...
Детският смях и искрящите погледи
в бездна пропаднаха и се схванаха,
а топлите думи, телесно-любовният дух
отвъд прага на кухия наш дом останаха.
Станахме други - бездушно съгласни
и любовта ни в тъмен хлад е обвита,
нашите дни са пустинно безгласни,
а истината вдън земя, на сигурно скрита.
Във моите вени кръвта още пулсира,
но във сърцата ни зее огромна яма,
кръвта се променя на седем години,
но любовта ми към теб за жалост я няма.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Камелия Кацарска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...