Многократно се променят дните,
за да потънат в дълбока забрава,
сезон след сезон отлитат годините
и само бледа сянка от спомен остава...
Детският смях и искрящите погледи
в бездна пропаднаха и се схванаха,
а топлите думи, телесно-любовният дух
отвъд прага на кухия наш дом останаха.
Станахме други - бездушно съгласни
и любовта ни в тъмен хлад е обвита,
нашите дни са пустинно безгласни,
а истината вдън земя, на сигурно скрита.
Във моите вени кръвта още пулсира,
но във сърцата ни зее огромна яма,
кръвта се променя на седем години,
но любовта ми към теб за жалост я няма.
© Камелия Кацарска Всички права запазени