Apr 16, 2009, 2:49 PM

Сезони

942 0 4

Многократно се променят дните,
за да потънат в дълбока забрава,
сезон след сезон отлитат годините
и само бледа сянка от спомен остава...
Детският смях и искрящите погледи
в бездна пропаднаха и се схванаха,
а топлите думи, телесно-любовният дух
отвъд прага на кухия наш дом останаха.
Станахме други - бездушно съгласни
и любовта ни в тъмен хлад е обвита,
нашите дни са пустинно безгласни,
а истината вдън земя, на сигурно скрита.
Във моите вени кръвта още пулсира,
но във сърцата ни зее огромна яма,
кръвта се променя на седем години,
но любовта ми към теб за жалост я няма.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Камелия Кацарска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...