16 апр. 2009 г., 14:49

Сезони

937 0 4

Многократно се променят дните,
за да потънат в дълбока забрава,
сезон след сезон отлитат годините
и само бледа сянка от спомен остава...
Детският смях и искрящите погледи
в бездна пропаднаха и се схванаха,
а топлите думи, телесно-любовният дух
отвъд прага на кухия наш дом останаха.
Станахме други - бездушно съгласни
и любовта ни в тъмен хлад е обвита,
нашите дни са пустинно безгласни,
а истината вдън земя, на сигурно скрита.
Във моите вени кръвта още пулсира,
но във сърцата ни зее огромна яма,
кръвта се променя на седем години,
но любовта ми към теб за жалост я няма.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Камелия Кацарска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...