26.10.2008 г., 20:38

Сезони

856 0 2

                            Сезони

 

Опитвам се да разбера защо е тъжна есента,

дали заради падащите жълто-червени листа,

които напомнят за една невъзможна мечта,

или защото залязва бавно лятото сега,

в което е живяла не една мечта...

И колкото и силно аз да чакам пролетта,

мисля, че съм силно влюбена във есента

и не заради меланхоличната и красота,

а защото пълни с чувства моята объркана душа...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Алисън Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Аз също съм влюбена в есента, и то защото е меланхонична и наистина пълни душата ми с чувства... Поздрави за прекрасния стих!
  • Това ми хареса страшно много. Доста емоционално и въздействащо!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...