26.10.2008 г., 20:38

Сезони

864 0 2

                            Сезони

 

Опитвам се да разбера защо е тъжна есента,

дали заради падащите жълто-червени листа,

които напомнят за една невъзможна мечта,

или защото залязва бавно лятото сега,

в което е живяла не една мечта...

И колкото и силно аз да чакам пролетта,

мисля, че съм силно влюбена във есента

и не заради меланхоличната и красота,

а защото пълни с чувства моята объркана душа...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Алисън Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Аз също съм влюбена в есента, и то защото е меланхонична и наистина пълни душата ми с чувства... Поздрави за прекрасния стих!
  • Това ми хареса страшно много. Доста емоционално и въздействащо!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...