10.01.2010 г., 12:44

Сезони

815 0 0

    Сезони
Топи се снегът,
няма го ледът

и иде пролет

на небето птици в полет.

 

А когато слънцето изгрее
и с лъчите си нежно ме залее,
ще се потопя в морето... синьо,безкрайно
и ще се гмуркам дълбоко към нещо потайно.

 

Лятото се отдръпва
и идва есента,
листата потръпват
и започва песента.

 

Зимата копнея само навън да изляза
и от студа нежни тръпки да ме полазят.
Да се хвърля в преспите сняг
и да забравя за студа - моя враг.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивчето Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...