10.01.2010 г., 12:44

Сезони

818 0 0

    Сезони
Топи се снегът,
няма го ледът

и иде пролет

на небето птици в полет.

 

А когато слънцето изгрее
и с лъчите си нежно ме залее,
ще се потопя в морето... синьо,безкрайно
и ще се гмуркам дълбоко към нещо потайно.

 

Лятото се отдръпва
и идва есента,
листата потръпват
и започва песента.

 

Зимата копнея само навън да изляза
и от студа нежни тръпки да ме полазят.
Да се хвърля в преспите сняг
и да забравя за студа - моя враг.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивчето Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....