Jan 10, 2010, 12:44 PM

Сезони

819 0 0

    Сезони
Топи се снегът,
няма го ледът

и иде пролет

на небето птици в полет.

 

А когато слънцето изгрее
и с лъчите си нежно ме залее,
ще се потопя в морето... синьо,безкрайно
и ще се гмуркам дълбоко към нещо потайно.

 

Лятото се отдръпва
и идва есента,
листата потръпват
и започва песента.

 

Зимата копнея само навън да изляза
и от студа нежни тръпки да ме полазят.
Да се хвърля в преспите сняг
и да забравя за студа - моя враг.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивчето All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...