2.08.2013 г., 22:07

Сезони

564 0 1

 

Сезони

  

Есен,

хижа,

пуст морски бряг,

мрежа простряна, сякаш хамак,

вятърът с пръски,

чайки пищят,

аз обречено ням,

а вълните бучат.

 

Зима,

чироз,

в зехтин и лимон,

вино пием с Нептун, с Аполон.

Ден, после нощ,

после ден и пак

мисли за теб

един кръгъл глупак.

 

Пролет,

слънце,

спомени – впряг.

Жените гълчат, а мъжете мълчат.

Лодки в морето,

далече от бряг

и днес си без улов,

а не си вече млад.

 

Лято,

жега,

тълпи, детски плач,

блясък в очите на жените по здрач.

В кръчмата сбрала

любов, мъка, бяс,

глух аз без теб

и броя всеки час.

 

Късно,

нощ,

между груби стени,

сам, твърд е нара; ти с други спиш.

Сънят пак избяга

с твойте нежни очи.

Беден, сам аз до края.

И с мечти.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Аматьор Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...