2 авг. 2013 г., 22:07

Сезони

565 0 1

 

Сезони

  

Есен,

хижа,

пуст морски бряг,

мрежа простряна, сякаш хамак,

вятърът с пръски,

чайки пищят,

аз обречено ням,

а вълните бучат.

 

Зима,

чироз,

в зехтин и лимон,

вино пием с Нептун, с Аполон.

Ден, после нощ,

после ден и пак

мисли за теб

един кръгъл глупак.

 

Пролет,

слънце,

спомени – впряг.

Жените гълчат, а мъжете мълчат.

Лодки в морето,

далече от бряг

и днес си без улов,

а не си вече млад.

 

Лято,

жега,

тълпи, детски плач,

блясък в очите на жените по здрач.

В кръчмата сбрала

любов, мъка, бяс,

глух аз без теб

и броя всеки час.

 

Късно,

нощ,

между груби стени,

сам, твърд е нара; ти с други спиш.

Сънят пак избяга

с твойте нежни очи.

Беден, сам аз до края.

И с мечти.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Аматьор Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...