Aug 2, 2013, 10:07 PM

Сезони

  Poetry » Love
563 0 1

 

Сезони

  

Есен,

хижа,

пуст морски бряг,

мрежа простряна, сякаш хамак,

вятърът с пръски,

чайки пищят,

аз обречено ням,

а вълните бучат.

 

Зима,

чироз,

в зехтин и лимон,

вино пием с Нептун, с Аполон.

Ден, после нощ,

после ден и пак

мисли за теб

един кръгъл глупак.

 

Пролет,

слънце,

спомени – впряг.

Жените гълчат, а мъжете мълчат.

Лодки в морето,

далече от бряг

и днес си без улов,

а не си вече млад.

 

Лято,

жега,

тълпи, детски плач,

блясък в очите на жените по здрач.

В кръчмата сбрала

любов, мъка, бяс,

глух аз без теб

и броя всеки час.

 

Късно,

нощ,

между груби стени,

сам, твърд е нара; ти с други спиш.

Сънят пак избяга

с твойте нежни очи.

Беден, сам аз до края.

И с мечти.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Аматьор All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...