В живота ни годините изтичат
и своите сезони те чертаят.
На тези в календара ми приличат,
но по веднъж са и не се повтарят...
На младост как ухае пролетта,
на палави копнежи и мечти,
на чудна дързост и на две крила,
с които си готов да полетиш...
А лятото защо ли тъй ухае
на знойна страст, на влюбена жена...
на лунни трепети, на звездни тайни
или на чудна слънчева дъга...
А есента е пълна с дъх на зрялост,
на сочна сладост, на любовно вричане
до безнадеждност, цяла закопняла
и жадна за последното обичане...
Не се боя от зимата последна -
тъй мъдра, достолепна, бяла...
В годините, ако назад погледна,
аз зная, че съм истински живяла...
© ВАНЯ СТАТЕВА Всички права запазени