16 may 2019, 7:05

Сезони на живота

  Poesía
1.7K 5 11

 

В живота ни годините изтичат
и своите сезони те чертаят.
На тези в календара ми приличат,
но по веднъж са и не се повтарят...


На младост как ухае пролетта,
на палави копнежи и мечти,
на чудна дързост и на две крила,
с които си готов да полетиш...


А лятото защо ли тъй ухае
на знойна страст, на влюбена жена...
на лунни трепети, на звездни тайни
или на чудна слънчева дъга...


А есента е пълна с дъх на зрялост,
на сочна сладост, на любовно вричане
до безнадеждност, цяла закопняла
и жадна за последното обичане...


Не се боя от зимата последна -
тъй мъдра, достолепна, бяла...
В годините, ако назад погледна,
аз зная, че съм истински живяла...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ВАНЯ СТАТЕВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...