May 16, 2019, 7:05 AM

Сезони на живота

  Poetry
1.7K 5 11

 

В живота ни годините изтичат
и своите сезони те чертаят.
На тези в календара ми приличат,
но по веднъж са и не се повтарят...


На младост как ухае пролетта,
на палави копнежи и мечти,
на чудна дързост и на две крила,
с които си готов да полетиш...


А лятото защо ли тъй ухае
на знойна страст, на влюбена жена...
на лунни трепети, на звездни тайни
или на чудна слънчева дъга...


А есента е пълна с дъх на зрялост,
на сочна сладост, на любовно вричане
до безнадеждност, цяла закопняла
и жадна за последното обичане...


Не се боя от зимата последна -
тъй мъдра, достолепна, бяла...
В годините, ако назад погледна,
аз зная, че съм истински живяла...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ВАНЯ СТАТЕВА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...