Сезони на сърцето
В сърцето няма само радост и тъга.
Сезоните менят се, нека има
и дъжд и слънце, вятър и мъгла,
и в него има снежна зима.
Снежинки палаво танцуват,
гъделичкат мократа земя,
и докато се налудуват,
покриват пустите поля.
Но след дълга и студена зима,
идва ред на пролетта.
Птици пеят, цветя поникват,
разпръскват цветна красота.
И слънцето е тъй горещо.
Пристига лято след това,
и носи вяра и надежда
за поникналите семена.
И дъждецът летен ги полива,
къпе крехките стебла.
И всяка капка те попиват,
обляни с много топлина.
И след лятото, на пръсти
тихо стъпва есента,
да покрие с цветни листи
сгорещената земя.
И всеки лист е спомен минал,
от отминал скъп сезон.
Пожълтял, но малко свиден,
напуска своя роден дом.
Да, сезоните менят се... трябва
дъжд да има, слънце и мъгла.
Както няма вечна зима,
няма само радост и тъга.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Людмила Нилсън Всички права запазени
