25 сент. 2006 г., 15:35

Сезони на сърцето 

  Поэзия
997 0 8

В сърцето няма само радост и тъга.

Сезоните менят се, нека има

и дъжд и слънце, вятър и мъгла,

и в него има снежна зима.

Снежинки палаво танцуват,

гъделичкат мократа земя,

и докато се налудуват,

покриват пустите поля.

Но след дълга и студена зима,

идва ред на пролетта.

Птици пеят, цветя поникват,

разпръскват цветна красота.

И слънцето е тъй горещо.

Пристига лято след това,

и носи вяра и надежда

за поникналите семена.

И дъждецът летен ги полива,

къпе крехките стебла.

И всяка капка те попиват,
обляни с много топлина.

И след лятото, на пръсти

тихо стъпва есента,

да покрие с цветни листи

сгорещената земя.

И всеки лист е спомен минал,

от отминал скъп сезон.

Пожълтял, но малко свиден,

напуска своя роден дом.

Да, сезоните менят се... трябва

дъжд да има, слънце и мъгла.

Както няма вечна зима,

няма само радост и тъга.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Людмила Нилсън Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??