25 sept 2006, 15:35

Сезони на сърцето

  Poesía
1.2K 0 8

В сърцето няма само радост и тъга.

Сезоните менят се, нека има

и дъжд и слънце, вятър и мъгла,

и в него има снежна зима.

Снежинки палаво танцуват,

гъделичкат мократа земя,

и докато се налудуват,

покриват пустите поля.

Но след дълга и студена зима,

идва ред на пролетта.

Птици пеят, цветя поникват,

разпръскват цветна красота.

И слънцето е тъй горещо.

Пристига лято след това,

и носи вяра и надежда

за поникналите семена.

И дъждецът летен ги полива,

къпе крехките стебла.

И всяка капка те попиват,
обляни с много топлина.

И след лятото, на пръсти

тихо стъпва есента,

да покрие с цветни листи

сгорещената земя.

И всеки лист е спомен минал,

от отминал скъп сезон.

Пожълтял, но малко свиден,

напуска своя роден дом.

Да, сезоните менят се... трябва

дъжд да има, слънце и мъгла.

Както няма вечна зима,

няма само радост и тъга.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Людмила Нилсън Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...