Сезони на Витоша
Сезони на Витоша
София -130 години столица
...
Полите си Витоша ще поизтупа.
Сняг на парцали, ще завали.
Зъзне душата ми. В преспи затрупани
мръзнат чувствата. После боли.
Кой да ги стопли, когато захвърлени
са разпръснати, като зрънца.
Стяга се гърлото. Те ще покълнат ли
в замразените наши сърца?
...
С пролетен дъжд планината окъпана
зелени коси разпилява.
В нозете и София, цялата тръпне.
Разточително разцъфтява.
Бликват в полите и палави ручеи.
Тичат надолу, към ниското.
Парят ръцете ти. Изгарят устните.
С теб... на любов сме орисани.
...
Слънце прижурящо. Жетва в полето е.
С нежен хлад, планината привлича.
Полите си дръпнала над коленете...
Витоша, Витоша - мило момиче.
Вятър тревата в поляните гали ли?
Нощем, още ли птици разпяват?
Гледам в очите ти. Виждам ги - вече са
като въглени жива жарава.
...
Три сезона тъчеш. Аз останах без дъх
в един свят, с цветове неповторен.
Нарисува копнеж - снежно бял Черни връх,
да те свързва с небето отгоре.
Есента е природно-човешки закон.
Но защо все към зимата тича?
Притисни се до мен - побеляла любов!
Целуни ме! Аз пак те обичам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александър Калчев Всички права запазени
