alkaltchev (Александър Калчев)
255 108
24.04.2009 г., 9:15 ч.

Сезони на Витоша 

  Поезия » Философска
946 0 13

 

Сезони на Витоша

                             София -130 години столица

...

Полите си Витоша ще поизтупа.

Сняг на парцали, ще завали.

Зъзне  душата ми. В преспи затрупани

мръзнат чувствата. После боли.

 

Кой да ги стопли, когато захвърлени

са разпръснати, като зрънца.

Стяга се гърлото. Те ще покълнат ли

в замразените наши сърца?

 

...

С пролетен дъжд планината окъпана

зелени коси разпилява.

В нозете и София, цялата тръпне.

Разточително разцъфтява.

 

Бликват в полите и палави ручеи.

Тичат надолу, към ниското.

Парят ръцете ти. Изгарят устните.

С теб... на любов сме орисани.

 

...

Слънце прижурящо. Жетва в полето е.

С  нежен хлад, планината привлича.

Полите си дръпнала над коленете...

Витоша, Витоша - мило момиче.

 

Вятър тревата в поляните гали ли?

Нощем, още ли птици разпяват?

Гледам в очите ти. Виждам ги - вече са

като въглени жива жарава.

 

...

Три сезона тъчеш. Аз останах без дъх

в един свят, с цветове неповторен.

Нарисува копнеж - снежно бял Черни връх,

да те свързва с небето отгоре.

 

Есента е природно-човешки закон.

Но защо все към зимата тича?

Притисни се до мен - побеляла любов!

Целуни ме! Аз пак те обичам.

© Александър Калчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??