17.11.2006 г., 8:10

СЕЗОНИТЕ НА ЖИВОТА

922 0 5

СЕЗОНИТЕ НА ЖИВОТА

 

Ще се откъсна от теб,

като есенен лист,

отронен от вятъра.

 

Защото такава съм аз –

лист пожълтял

и изсъхнал

без твоята обич!

 

Ще се скрия от теб,

като зрънце в земята

скрито от зимата.

 

Защото такава съм днес–

цвете попарено

от сланата

на твоето безразличие!

 

Но ще чакам с надежда

при мен да се върнеш

и да си спомниш.

 

Тогава, след време,

дали ще покълне  

обичта ни отново -

като цвете напролет?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галина Белинска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...