СЕЗОНИТЕ НА ЖИВОТА
Ще се откъсна от теб,
като есенен лист,
отронен от вятъра.
Защото такава съм аз –
лист пожълтял
и изсъхнал
без твоята обич!
Ще се скрия от теб,
като зрънце в земята
скрито от зимата.
Защото такава съм днес–
цвете попарено
от сланата
на твоето безразличие!
Но ще чакам с надежда
при мен да се върнеш
и да си спомниш.
Тогава, след време,
дали ще покълне
обичта ни отново -
като цвете напролет?
© Галина Белинска All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
