СЕЗОНИТЕ НА ЖИВОТА
Ще се откъсна от теб,
като есенен лист,
отронен от вятъра.
Защото такава съм аз –
лист пожълтял
и изсъхнал
без твоята обич!
Ще се скрия от теб,
като зрънце в земята
скрито от зимата.
Защото такава съм днес–
цвете попарено
от сланата
на твоето безразличие!
Но ще чакам с надежда
при мен да се върнеш
и да си спомниш.
Тогава, след време,
дали ще покълне
обичта ни отново -
като цвете напролет?
© Галина Белинска All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
