17 нояб. 2006 г., 08:10

СЕЗОНИТЕ НА ЖИВОТА

923 0 5

СЕЗОНИТЕ НА ЖИВОТА

 

Ще се откъсна от теб,

като есенен лист,

отронен от вятъра.

 

Защото такава съм аз –

лист пожълтял

и изсъхнал

без твоята обич!

 

Ще се скрия от теб,

като зрънце в земята

скрито от зимата.

 

Защото такава съм днес–

цвете попарено

от сланата

на твоето безразличие!

 

Но ще чакам с надежда

при мен да се върнеш

и да си спомниш.

 

Тогава, след време,

дали ще покълне  

обичта ни отново -

като цвете напролет?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Галина Белинска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...