17 nov 2006, 8:10

СЕЗОНИТЕ НА ЖИВОТА

  Poesía
924 0 5

СЕЗОНИТЕ НА ЖИВОТА

 

Ще се откъсна от теб,

като есенен лист,

отронен от вятъра.

 

Защото такава съм аз –

лист пожълтял

и изсъхнал

без твоята обич!

 

Ще се скрия от теб,

като зрънце в земята

скрито от зимата.

 

Защото такава съм днес–

цвете попарено

от сланата

на твоето безразличие!

 

Но ще чакам с надежда

при мен да се върнеш

и да си спомниш.

 

Тогава, след време,

дали ще покълне  

обичта ни отново -

като цвете напролет?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Галина Белинска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...