17 nov 2006, 8:10

СЕЗОНИТЕ НА ЖИВОТА

  Poesía
926 0 5

СЕЗОНИТЕ НА ЖИВОТА

 

Ще се откъсна от теб,

като есенен лист,

отронен от вятъра.

 

Защото такава съм аз –

лист пожълтял

и изсъхнал

без твоята обич!

 

Ще се скрия от теб,

като зрънце в земята

скрито от зимата.

 

Защото такава съм днес–

цвете попарено

от сланата

на твоето безразличие!

 

Но ще чакам с надежда

при мен да се върнеш

и да си спомниш.

 

Тогава, след време,

дали ще покълне  

обичта ни отново -

като цвете напролет?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Галина Белинска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...