ddarkness
41 резултата
Любовта към свободата е цвете израсло в килия (приказка)
"Любовта към свободата е цвете израсло в килия, защото само в затвор можем наистина да оценим същността й" Хайне
Гледайки мрака на килията и усещайки студената гневна закана на Свободата срещу онези, които само напразно се бяха вричали в нея, му минаваха всякакви непознати мисли през главата... сяка ...
Гледайки мрака на килията и усещайки студената гневна закана на Свободата срещу онези, които само напразно се бяха вричали в нея, му минаваха всякакви непознати мисли през главата... сяка ...
2.6K
Самотник
Ами ти, самотнико вечен,
на свойта си кауза обречен,
все още ли със бодрия ход
дириш пътека, там някъде брод?
Или вече не нозете, а душата ...
на свойта си кауза обречен,
все още ли със бодрия ход
дириш пътека, там някъде брод?
Или вече не нозете, а душата ...
1.1K
3
Из "Фрактали за Времето " том 1 - Приказка за мен
> Из "Приказка за мен"
>
> Един ден едно от момиченцата пристигна малко по-късно във фургона. Подаде ми ръка и ме помоли да я последвам. Станах и си изтупах панталоните. Вече нямаше помен от овехтялата роба. Имах широк кафяв панталон и дълга блуза без ръкави с кремаво жълт цвят. Още първия ден се бя ...
>
> Един ден едно от момиченцата пристигна малко по-късно във фургона. Подаде ми ръка и ме помоли да я последвам. Станах и си изтупах панталоните. Вече нямаше помен от овехтялата роба. Имах широк кафяв панталон и дълга блуза без ръкави с кремаво жълт цвят. Още първия ден се бя ...
1.7K
2
Странник в странна земя
Разхождам се като странник в незнайна земя, а безкрайните дюни от събития се разпиляват и събират от времето. Странни събития и странни хора са това...
Поглеждам към небето и виждам звезди, а те виждат мрак. Вслушвам се във вятъра и чувам песента му - тъжна и весела, а те... те чуват само воя на вих ...
Поглеждам към небето и виждам звезди, а те виждат мрак. Вслушвам се във вятъра и чувам песента му - тъжна и весела, а те... те чуват само воя на вих ...
2.6K
1
3
свят...
Някога... някога там, сред дърветата, красотата на въображението чертаеше безброй пътища за душата ми...
Някъде навътре сред горските пътеки има свят... свят без заповеди, окови, без затвори и пътища.
Там вятърът разпилява косите на времето, гали нежно стръкчетата поникнала надежда.
Това е свят, нос ...
Някъде навътре сред горските пътеки има свят... свят без заповеди, окови, без затвори и пътища.
Там вятърът разпилява косите на времето, гали нежно стръкчетата поникнала надежда.
Това е свят, нос ...
1.4K
1
Гадателката
Крещеше! Крещеше, а крясъкът замираше миг преди да се изтръгне от дробовете й. Кървеше. Да. Виждаше. Усещаше желязото в тялото си. Студенината. Преди я болеше, сега дори това престана да я държи в този свят. Една от последните нишки живот, която бе сграбчила отчаяно, се скъса. Умираше... още малко.. ...
1.2K
2
За живота и за мен
Какво ти остава, когато вече нямаш сили да продължиш? Когато и най-малката дума отключва празнота? Празнота, която не можеш да заличиш с плач, гняв, с думи, нито дори с ярост или жлъч. Какво става с теб, когато желанието за живот стане просто желание за оцеляване? Ще се откажеш ли от борбата, ще тег ...
2K
2