Роби (Роберт)
511 3523
5.05.2017 г., 7:00 ч.  

Сезоните в живота ни не се повтарят 

  Поезия
685 8 15

Невидим паяк фината си мрежа

край твоите очи безспир плете.

Когато в огледалото се вглеждаш,

тревогата като че ли  расте.

 

Просветват бели нишки във косите.

Промъкналата  се в очи тъга

във теб се настанява, без да пита...

Назад е миналото...  А  сега?...

 

Пък утрото навън е мръсно-сиво,

напомня ти, че идва нов сезон.

Назад са слънчевите дни красиви,

и има в туй неотменим резон...

 

В годината тез четири сезона

повтарят своя вечен кръговрат,

един след друг във времето се гонят,

пред нас минават сякаш на парад...

 

За съжаление не се повтарят

сезоните на нашия живот  -

гори свещицата ни, и догаря

без дим под синия небесен свод...

 

Понякога  присядаш  на балкона,

прегръщаш с поглед старата  липа...

Дори  да свършат нашите сезони,

тя пак ще си ухае все така!...

 

Под нея ще присядат  други хора...

Градът ще бъде същият, нали?...

Деца ще вдигат шум отново в двора...

Дъждец понякога ще превали...

 

Прекрасно е  да можеш да оставиш

дори и  незначителна следа,

та бъдните за теб да не забравят,

че бил си, имало те е в света!...

 

 

 

 

© Роберт Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Не знам дали оставям следи..Времето ще покаже, но бих се радвал, ако е така!...Благодаря ти, Люси!...
  • И ето Роби как ти оставяш следи...
  • Благодаря за добрите думи, Руми!...Радва ме оценката ти!...
  • Това не са стихове, Роби! Това са цели картини - шедьоври! Отново прочетох с удоволствие!!!
  • Василке, Силвия, Влади, радвам се че отново сте тук, приятели!...Хубава да бъде вечерта ви!...
  • Перфектно!
  • Ех Роби!!!Липата ми се запечата много ярко!
  • Браво!
  • Стойчо, Влади, fervor, ВаняИ, Пепи и Веси, благодаря ви, че ме посетихте, четохте и коментирахте!..Приятна вечер ви желая!...
  • Представих си мъничкото паяче, което упорито плете мрежичка около очите ми, видях просветващите бели нишки в косите, познах и сезона в себе си и изпитах носталгия по отминалите. Е, все пак ми е останал сезон-сезон и половина Стихът ти е изключителен, Роби! Какво да кажа - майсторът си е майстор! Благодаря ти, приятелю!
  • Чудесно е, Роби! Напомни ми моето " Потърси ме"...Никой не е вечен, но ще продължи да живее с онова, което е оставил след себе си. Поздравления, Роби!
  • Прекрасен стих и като послание, и като изпълнение! Поздрав!
  • Много ми хареса! Браво!
  • Поставям в Любими! Много ми хареса, особено тук:
    "Понякога присядаш на балкона,
    прегръщаш с поглед старата липа...
    Когато свършат нашите сезони,
    тя пак ще си ухае все така!..."
    Поздравления!!!
  • Идилията на младите сезони е спомен носталгичен... Живеем в Петият сезон.И все по-мъдро се обичаме.Браво,Роби!Аз ли нещо остарях,но се вълнувам като хлапак ,щом прочета хубава лирика.
Предложения
: ??:??