Сезоните в живота ни не се повтарят
Невидим паяк фината си мрежа
край твоите очи безспир плете.
Когато в огледалото се вглеждаш,
тревогата като че ли расте.
Просветват бели нишки във косите.
Промъкналата се в очи тъга
във теб се настанява, без да пита...
Назад е миналото... А сега?...
Пък утрото навън е мръсно-сиво,
напомня ти, че идва нов сезон.
Назад са слънчевите дни красиви,
и има в туй неотменим резон...
В годината тез четири сезона
повтарят своя вечен кръговрат,
един след друг във времето се гонят,
пред нас минават сякаш на парад...
За съжаление не се повтарят
сезоните на нашия живот -
гори свещицата ни, и догаря
без дим под синия небесен свод...
Понякога присядаш на балкона,
прегръщаш с поглед старата липа...
Дори да свършат нашите сезони,
тя пак ще си ухае все така!...
Под нея ще присядат други хора...
Градът ще бъде същият, нали?...
Деца ще вдигат шум отново в двора...
Дъждец понякога ще превали...
Прекрасно е да можеш да оставиш
дори и незначителна следа,
та бъдните за теб да не забравят,
че бил си, имало те е в света!...
© Роберт All rights reserved.
