Сезонна България
Снегът по теб е като пухкав шал,
когато те завива в люта зима.
За тази белота аз бих умрял.
Българийо, добре е, че те има.
През пролетта с Божествен аромат
ти цялата цъфтиш като в картина.
Къде го има този Райски свят?
Българийо, добре е, че те има.
Лятото е ниви и море,
Балкан, реки, небе като коприна...
Кънтеж от детски-чисти смехове.
Българийо, добре е, че те има.
Шевици щом надене есента
и затрепти носията красива,
усещам как във мен кипи кръвта.
Българийо, добре е, че те има.
Макар да тъпчат твоята снага,
мечта си ми и то неоспорима.
Не се страхувам аз от завистта...
Българийо, теб вечно ще те има!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
