Прости ми, че вишната цъфна твърде късно

тази година...

И че листенцата си отидоха твърде бързо,

и че пролетта късна така незабелязано отмина.

Прости, че птиците изкълваха вишните през лятото,

не можах да се преборя с ятото.

И че някога белите листенца лежат ръждясали

все още по сухите треви мухлясали.

Искам да знаеш, че когато ти пиша, това е есен

и цялата градина е потънала в бежов плесен.

Ще ми се да знаеш, че когато го получиш, ще е ранна зима

и пламъчета в печката ще тлеят, ако огън все още може да има.

И следващото писмо ще го напиша,

докато сухото, зимно слънце ме "напича".

Докато снегът не се топи, но виждам кокичета

и от чужда градина пеят проклетите птичета.

И ще минат много сезони, докато осъзная,

че за теб вишната навреме цъфва и плодове ражда.

Но дори и като моя истина да го припозная, трудно ще ми е да го призная.

Но хайде стига, есен е и вятърът коварен взе да захлажда...