Ще те обичам приглушено като есен.
Безкатаклизмено, равнинно като блус.
Пастелни скърби ще ме плъзват като плесен.
Като настинка ще съм блудкава на вкус.
А после с намека за смърт ще дойде зима.
Ще завалиш във мен, парцален до бездомие.
Ще се претоплям нощем с бившето ти имане.
И ще белееш в празността ми. Като спомен.
Напролет няма да съм годна за разцъфване.
Ще спра (повтаряйки те) полета на птиците.
И боговете ще откажа от възкръсване.
Ще бъда бременна с отсъствие в зениците. ...