Ще те обичам приглушено като есен. Безкатаклизмено, равнинно като блус. Пастелни скърби ще ме плъзват като плесен. Като настинка ще съм блудкава на вкус.
А после с намека за смърт ще дойде зима. Ще завалиш във мен, парцален до бездомие. Ще се претоплям нощем с бившето ти имане. И ще белееш в празността ми. Като спомен.
Напролет няма да съм годна за разцъфване. Ще спра (повтаряйки те) полета на птиците. И боговете ще откажа от възкръсване. Ще бъда бременна с отсъствие в зениците.
Ще ме оглозга после с липсата ти лятото. И всеки плаж ще ми прилича на пустиня. С любов за тебе ще обичам непознати. С тъга за тебе ще тъгувам за безименни.
Ще те обичам като чужда. Без условия. И ще разбирам. До разядък ще разбирам. Ще свършва старият сезон. Ще идва новият... Докато влача любовта. Като умиране.
"Напролет няма да съм годна за разцъфване.
Ще спра (повтаряйки те) полета на птиците.
И боговете ще откажа от възкръсване.
Ще бъда бременна с отсъствие в зениците."
Само ти можеш да го напишеш по този извънземен начин!
"Ще те обичам като чужда. Без условия.
И ще разбирам. До разядък ще разбирам.
Ще свършва старият сезон. Ще идва новият...
Докато влача любовта. Като умиране."
Яз нъли съм само убаф и трудно съ сящъм. Инък мискин ногу убаво ще дъ йе сигур. Ти се мъ фалиш.
Въх кък звучи тоа коплимент - Мискин. Гачи съм некой убаф чиляк. Командир нъ мис-ки.
Ама стихотвурението убаво си го истипосъла.
Чак съ гордеа с теб.
Поздраф, Куне!!!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.