Сезонно
Всяка зима, пролет, есен, лято, в не един сезон,
моят ум в мечти унесен търси някакъв резон.
И върти се незменно свят – виенско колело,
в мен момичето – спасено – от било и небило,
свят съгражда за душата, пише, пише и греши,
но с магията позната хиляди сърца теши.
То такова си остана – остаря и побеля.
С реч превързва всяка рана – кърпи дрипави крила.
и през тръни зли и драки то върви, и през нощта,
да потъне миг не чака – пише за добри неща.
Всяко слово име има и в душите пак цъфти,
пролет, лято, есен, зима... Колелото се върти...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
