Ръцете притискат силно гръдта ми,
очите притварям, повдигам чело…
До скърцане проплаква челюстта ми.
Сезонни чувства - мисля си… Дано!
Разбирам, че достойнството изисква
да се оттеглиш, щом не си желан,
но нещо вляво не ми дава мира,
в намиране животът ми е пропилян…
В ума ми бягат спомени за ласки.
Физически не мога да ги залича.
Видяло се е - балът ще е с маски…
От обич, струва ми се, ще се задуша.
© Анна Станоева Всички права запазени