Смръщи се небето –
слънцето ще спи.
Влажно е полето –
вече дъжд вали.
Облаци изтупват
своята тъга.
Над Земята глуха
идва Есента.
Тихо по стъклата
стичат се реки.
Светло е в сърцата –
но навън вали.
Няма птича песен –
дъжд владей света.
Идва златна есен –
мокра красота.
Вили Димитрова
© Вили Димитрова Всички права запазени