Сезонът на смирените въздишки
СЕЗОНЪТ НА СМИРЕНИТЕ ВЪЗДИШКИ
Изпратих и последните писма,
с които да ти кажа сбогом –
изплакан стих в ръждивата асма.
И да си тръгна ми е трудно, много.
Боли ме, ала пътят предстои –
в неясната мъгла – почти зад хълма.
Събирам мислите си – две-на три,
И сянката си дълга мракът хвърля.
Животът все пак ще си продължи –
уроците му трябва да науча.
Как вярвах на прекрасните лъжи!
Но моят дом отдавна е заключен.
Добре че е до мене есента –
сезонът на смирените въздишки.
За прошка те целувам, след това
не ме търси – едва ли ще ти пиша.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
