22.11.2009 г., 17:37

Сглобена колоритност

551 0 0

На секунда лудост от отегчената реалност,

 стъпил предпазливо на дивна рамка за обноски,

стремежът, купил билет за разнообразие легално,

 не спира да плаща с време за прегръдки на вноски.

 

Със скоростта на проходима невинна химера,

 без да целува арогантни часови нападки,

разглобил бързо на меланхолията фенера,

 катионът наново изкоренява догадки.

 

Във водопад от разтопена злоба и боязън,

 успяла да оцелее след мъки и сондажи,

вярата, изгонила мрака от усмивки смазан,

доказва, че все още има какво да покаже!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ралица Калева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...