Nov 22, 2009, 5:37 PM

Сглобена колоритност

  Poetry
550 0 0

На секунда лудост от отегчената реалност,

 стъпил предпазливо на дивна рамка за обноски,

стремежът, купил билет за разнообразие легално,

 не спира да плаща с време за прегръдки на вноски.

 

Със скоростта на проходима невинна химера,

 без да целува арогантни часови нападки,

разглобил бързо на меланхолията фенера,

 катионът наново изкоренява догадки.

 

Във водопад от разтопена злоба и боязън,

 успяла да оцелее след мъки и сондажи,

вярата, изгонила мрака от усмивки смазан,

доказва, че все още има какво да покаже!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ралица Калева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...