24.03.2011 г., 23:50

Сговорна дружинка

966 0 6

 

 

На полянка, сред горичка,                   За  послушните дечица

край бълбукаща рекичка,                        купи медена родица.

под глогинка  разцъфтяла,                      За мъжа си взе бастун

чудна къща се е свряла.                          от мустаче на ластун.

Скромна е като калинка,                         Шапчица от незабравка

но със прелестна градинка,                     купи за сестра си Здравка

с люлки от треви зелени,                         и букет от  цъфнал лен

нощем нежно осветени                           за рождения ù ден.

от фенерчета – светулки.                         А за себе си - наметка

Там щурчета със гъдулки                        купи от една съседка.

пеят сладко чудни песни                         Време е да се завръща

за стопаните чудесни –                            с даровете в свойта къща.

Мравчо, леля Мравулинка                      Но във кошницата стара

и за цялата дружинка                               много тежък е товара,

от дечица работливи –                            да го вдигне сили няма.

мили, кротки, обичливи.                         Леле, че беда голяма!

Вчера мама Мравулинка                          Праща бърза телеграма

със чадърче от латинка                           до семейството голямо:

и с ботушки от шушулка,                        „Искам помощ! Време няма.

кипра като млада булка,                          На пазара чакам. Мама„

грабна кошницата стара                          Тичат с тънките крачета

и потегли към пазара                               десет пъргави момчета,

на съседната поляна.                                седем дъщерички мили

Прясна стока рано-рано                          като птички лекокрили.

ранобудните стопани                               На пазара запъхтени

са донесли от полето.                              спряха  с бузки зачервени.

Вдигат врява до небето.                          А до кошницата стара,

Конкуренция – жестока.                          натежала от товара,

Всеки хвали свойта стока.                      се усмихва Мравулинка

Мама Мравулинка спира                         на работната дружинка.

и подаръци избира                                   Към децата се навежда

за семейството си драго.                         и съвети тя нарежда:

Бързо в кошницата слага                        - Мили мои, запомнете,

тежко зърно от пшеница,                        дружни винаги бъдете!

два сухара от трошица                             С дружни сили планината

и листенце див пелин –                        вдигаме на рамената.

дар за дядо Мравулин.                            

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Генка Богданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много е хубава тази Сговорна дружинка, Гени!
    Пиши и ни радвай с прекрасните си стихотворения!
    Очакваме ги с нетърпение!
  • Здравейте, Дани, Ели, Руми, Нинка, Кати! Отдавна не съм публикувала и вече ми липсвахте. Благодаря ви за добрата оценка за моите приказки!
    Ели, това е една от приказките от третият том на книгата ми ИЗВОРЪТ НА МЪДРОСТТА. Аз съм автор на 8 книги за деца и осем за възрастни. Щастлива съм, че децата обичат моите приказки и стихове, а както виждам и на вас ви допадат. Това ме насърчава да продължавам да пиша. Благодаря ви още веднъж.
  • Прекрасен стих!Поздрав и
  • Ако имах внуче , щях да му чета твоите стихове.....
    Песенни са
  • Браво, Генка!
    Ако не си издала все още книжка, време ти е!
    Чудесно е във всяко отношение!
    Поздрав!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...