Сгушена в мен, когато притихваш
Сгушена в мен, когато притихваш
Щастлив съм, днес теб отново видях!
Но видях и сълзи от една невъзможност,
след много усмивки, веселие, смях…
Но защо е объркано всичко… и сложно?!
Видях те сияеща, изящна, красива.
С нежни целувки обсипах те цяла.
Усетих, че някак си пак си щастлива,
но да бъдеш завинаги би ли успяла?!
Но моето щастие как ще се казва,
ако ти нямаш такова понякога?!
Сърцето сега какво ти разказва,
щом и моите очи се разплакаха?!
Не крия, потекоха малки бистри реки
и топли те по сърцето се стекоха,
там оставиха хиляди тънки резки,
а в душата кънти на вълните им ехото…
Ти, мила, която си моята приказка
и всеки път разказваш ми красоти,
има ли нещо по-нежно и бликащо
от светлината в теб, която блести?!
Ти, мила, която с мен се усмихваш,
искам да бъдеш усмихната винаги!
И сгушена в мен, когато притихваш,
ще ти казвам, Съкровище, Искам те!
18.07.2017 г. Велин
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Велин Всички права запазени
