Шах и мат
Навън е студено.
Плиска. Вали.
А сърцето ми - разрушено,
в мене – безброй руини.
Сякаш война
е бушувала в мен.
Да, вярно, държа
още ножа студен.
В шах ме постави
и мисля сега
да се предам сама ли,
или да продължа?
Със празния разум
реших: по-добре
да не се отказвам;
макар и с ранено сърце
напред смело вървя
и кърви след мене оставям.
И да изгубя тази война,
в плен не се предавам!
Отпадат войниците ми,
сама съм във черен квадрат.
Атака отново с царицата ти.
Шах. А след шаха и мат!!!
© Дивата Лагуна Всички права запазени